ПЪТЯТ, КОЙТО ОТВЕЖДА КЪМ БЪДЕЩЕТО
(За историята на Туристическо дружество “Сърнена гора”)

Края на 20 век.

Българската нация преживява ново Възраждане. Обновлението на нацията навлиза във фаза, отбелязваща началото на едно ново национално възпитание освободено от предразсъдъци. Тогава се появява писателят Алеко Константинов. Той е възможен само в такова време и само в България. Той е колкото еманация, толкова и отражение на сложните и противоречиви процеси в духовния живот на българското общество. Уловил пулса на епохата и исконно националните особености на българина, той търси синтеза на доброто и злото в него. Ето защо произведенията на Алеко Константинов остават актуални и днес.
В същото време великият творец съзнава, че светът на изкуствата независимо от своята необятност е само част от онзи универсум, към чието опознаване светът ще насочва вечно усилията си. Ето защо този вещ психолог философ на душата и хумаността иска да покаже на хората света на планинте, полята, низините и реките в своята непринуденост. Свят – единен свят – еволюиращ. И започва само с триста души успели да видят планината отблизо през далечната 1895 г. Тези обикновени чиновници, учители, лекари, занаятчии и др. родени в 77 български градчета и села, получават духовно единение пред величествената гледка на „ горната земя”. Днес всеки опит да се оценява и разбира това велико начинание в контекста на една или друга идея ще бъде несъстоятелен. Алеко, този аристократ на духа, постоянно стига до съзнанието за историческата предпоставка за любовта към Природата, до нейната социална и материална основа и знначение. В този зов за нравствена солидарност и съпричастие пред величието на върховете се подразбира и фактът, че човек не бива да остава самотен пред безкрая на заобикалящия го свят. Така се ражда идеята, че само организация от съмишленици може да го накара да преодолее своята очужденост, без успокоителни фантазии и преспивни блянове. Така туризмът се ражда от простата човешка искреноост и категории. Рационалното тълкуване запазва тяхната независимост дори когато човек стъпва върху тях с грубите грайфери на обувките си, нарушавайки околната тишина с игриви йодлерови подвиквания.

Постепенно туризмът излиза извън столицата и завладява градовете на България. Не е подмината и Стара Загора. Тук младежите вече са организирали самостоятелни излети до близките околности. Интелектуалният елит в града вече осмисля поривите на чувствата си към „майката природа” и осъзнава нуждите от туристическа организация, която да ги обедини. Така на 6 април 1902 година се учредява Българско туристическо дружество - клон Стара Загора. Един от неговите основатели – учителят Фратьо Илиев е избран за негов пръв председател. Безпределните широти, над които властва бездната на небето или величавата далечина на хоризонта, неудържимо и стремително притеглят напред и нагоре всички в тази първа старозагорска туристическа формация. И те им се отдават докрай с цялата си душа и сърце.

Логиката на обществените кулизии по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, не дават шанс на тази и последвалите я няколко туристически обществени организации. Турисите от града на липите остават самотни или обединени в няколко семейни групи. Тази драма на старта на началните стъпки на изходната позиция на формирането завършва едва на 30 април 1922 год. когато в Стара Загора е основано Българско Туристическо Дружество „Сърнена гора”. Председател на дружествот е учителят Борис Фетваджиев, а членовете му са скрили в себе една дълбоко затаена емоционалност. Влечението им към хубостите на България ги води по високите върхове на Средна гора и Стара планина и тучните поляни на Родопите, край изворите на нашите реки. Сигурно членовете на дружеството са били хора с характер, защото техният смел питащ и търсещ разум осмисля поривите на чувствата към вековечните стихии. Възползвайки се от възможностите на туризма да внушава и очарова, те приобщават към това поклонничество пред природните красоти стотици съграждани. И това приобщаване е грижливо и обстоятелствено доказано чрез множество походи, излети , екскурзии и лектории. Отдихът в лоното на Природата се превръща в първостепенна грижа на членовете на дружеството, особено след края на Втората световна война. Време, в което железните закони на техническия прогрес започват да притискат в стоманобетонните кутийки на панелните жилища множество старозагорци. Става ясно, че в края на педесетте мнозина от тях искат да се присъеденят към безметежния покой на безлюдните горски дебри, да се докоснат до живите животни и омайните цветя и да попият красивите слънчеви изгреви и залези. Следват процеси на масовизация на туризма, създават се секции по туризъм в заводите и училищата. Старозагорци започват да се виждат по високите планини и из всички краища на Родината. Появява се и нуждата от специализирани форми на планинарство – алпинизма, спелеологията, ски-походите по високите била, плаването по спокойните и бързи реки. Туристическото ориентиране също прави прищъпулник из алеите и хълмовете на „Аязмото”. Клубовете по интереси укрепват организационно и кадрово, водени от стремежа да опознаят екстремните маршрути по вертикалните пътища на високите алпийски стени и пещерни бездни. Младите поколения въртят гребла и доста умело се справят с картата и компаса. Постепенно имената на алпинисти, спелеолози, рафтингари, туристи и ориентировачи от Стара Загора започват да се произнасят с уважение не само в България, но и зад граница. Международните експедиции, походи и състезания правят през годините името на дружеството синоним на една модерна обществена организация, със свои материална база и дейност, отговаряща напълно на европейските и световни стандарти в този род човешки занимания. Знамето на „Сърнена гора” се вее по склоновете на Еверест и отвъд полярния кръг, край отворите на някои от гигантските пропастни пещери по света и по водите на няколко европейски реки.

Дружеството не остава безразлично към екологичните проблеми на околната среда, възпитавайки интерес и прецизност към правилата на протокола, наречен „опазване на Природата” у всички свои членове и симпатизанти. Природозащитното поведение на всички участници в дружествените прояви е въпрос на чест за тях, запазващо докрай хармонията между техните сетива и дивния лес, през който преминават пътеките и. И всичко това с песните и химните, възхваляващи чудесата на дълбоките клисури, на свежия полъх, милващ зефира на огньовите, изпращайки рой искри към вековечното небе.
Днес, сто години по-късно, пътят на Туристическото дружество „Сърнена гора” показва една крепнеща вътрешна сила, една все по-богата и устремена душевност на своите клубни формации, една все по-безкомпромисна смелост на познанието на природните тайни и красоти от своите членове и последователи.

Защото това е един път, който наистина отвежда към бъдещето!

Бъдеще на активен отдих сред Природата, създаващо удовлетворение за хората от Стара Загора, без вреда за земната природа и живота сред нея.