История

ПЪТЯТ, КОЙТО ОТВЕЖДА КЪМ БЪДЕЩЕТО

Края на 20 век.

Българската нация преживява ново Възраждане. Обновлението на нацията навлиза във фаза, отбелязваща началото на едно ново национално възпитание освободено от предразсъдъци. Тогава се появява писателят Алеко Константинов. Той е възможен само в такова време и само в България. Той е колкото еманация, толкова и отражение на сложните и противоречиви процеси в духовния живот на българското общество. Уловил пулса на епохата и исконно националните особености на българина, той търси синтеза на доброто и злото в него. Ето защо произведенията на Алеко Константинов остават актуални и днес.
В същото време великият творец съзнава, че светът на изкуствата независимо от своята необятност е само част от онзи универсум, към чието опознаване светът ще насочва вечно усилията си. Ето защо този вещ психолог философ на душата и хумаността иска да покаже на хората света на планинте, полята, низините и реките в своята непринуденост. Свят – единен свят – еволюиращ. И започва само с триста души успели да видят планината отблизо през далечната 1895 г. Тези обикновени чиновници, учители, лекари, занаятчии и др. родени в 77 български градчета и села, получават духовно единение пред величествената гледка на „ горната земя”. Днес всеки опит да се оценява и разбира това велико начинание в контекста на една или друга идея ще бъде несъстоятелен. Алеко, този аристократ на духа, постоянно стига до съзнанието за историческата предпоставка за любовта към Природата, до нейната социална и материална основа и знначение. В този зов за нравствена солидарност и съпричастие пред величието на върховете се подразбира и фактът, че човек не бива да остава самотен пред безкрая на заобикалящия го свят. Така се ражда идеята, че само организация от съмишленици може да го накара да преодолее своята очужденост, без успокоителни фантазии и преспивни блянове. Така туризмът се ражда от простата човешка искреноост и категории. Рационалното тълкуване запазва тяхната независимост дори когато човек стъпва върху тях с грубите грайфери на обувките си, нарушавайки околната тишина с игриви йодлерови подвиквания.

Постепенно туризмът излиза извън столицата и завладява градовете на България. Не е подмината и Стара Загора. Тук младежите вече са организирали самостоятелни излети до близките околности. Интелектуалният елит в града вече осмисля поривите на чувствата си към „майката природа” и осъзнава нуждите от туристическа организация, която да ги обедини. Така на 6 април 1902 година се учредява Българско туристическо дружество – клон Стара Загора. Един от неговите основатели – учителят Фратьо Илиев е избран за негов пръв председател. Безпределните широти, над които властва бездната на небето или величавата далечина на хоризонта, неудържимо и стремително притеглят напред и нагоре всички в тази първа старозагорска туристическа формация. И те им се отдават докрай с цялата си душа и сърце.

Логиката на обществените кулизии по време на Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война, не дават шанс на тази и последвалите я няколко туристически обществени организации. Турисите от града на липите остават самотни или обединени в няколко семейни групи. Тази драма на старта на началните стъпки на изходната позиция на формирането завършва едва на 30 април 1922 год. когато в Стара Загора е основано Българско Туристическо Дружество „Сърнена гора”. Председател на дружествот е учителят Борис Фетваджиев, а членовете му са скрили в себе една дълбоко затаена емоционалност. Влечението им към хубостите на България ги води по високите върхове на Средна гора и Стара планина и тучните поляни на Родопите, край изворите на нашите реки. Сигурно членовете на дружеството са били хора с характер, защото техният смел питащ и търсещ разум осмисля поривите на чувствата към вековечните стихии. Възползвайки се от възможностите на туризма да внушава и очарова, те приобщават към това поклонничество пред природните красоти стотици съграждани. И това приобщаване е грижливо и обстоятелствено доказано чрез множество походи, излети , екскурзии и лектории. Отдихът в лоното на Природата се превръща в първостепенна грижа на членовете на дружеството, особено след края на Втората световна война. Време, в което железните закони на техническия прогрес започват да притискат в стоманобетонните кутийки на панелните жилища множество старозагорци. Става ясно, че в края на педесетте мнозина от тях искат да се присъеденят към безметежния покой на безлюдните горски дебри, да се докоснат до живите животни и омайните цветя и да попият красивите слънчеви изгреви и залези. Следват процеси на масовизация на туризма, създават се секции по туризъм в заводите и училищата. Старозагорци започват да се виждат по високите планини и из всички краища на Родината. Появява се и нуждата от специализирани форми на планинарство – алпинизма, спелеологията, ски-походите по високите била, плаването по спокойните и бързи реки. Туристическото ориентиране също прави прищъпулник из алеите и хълмовете на „Аязмото”. Клубовете по интереси укрепват организационно и кадрово, водени от стремежа да опознаят екстремните маршрути по вертикалните пътища на високите алпийски стени и пещерни бездни. Младите поколения въртят гребла и доста умело се справят с картата и компаса. Постепенно имената на алпинисти, спелеолози, рафтингари, туристи и ориентировачи от Стара Загора започват да се произнасят с уважение не само в България, но и зад граница. Международните експедиции, походи и състезания правят през годините името на дружеството синоним на една модерна обществена организация, със свои материална база и дейност, отговаряща напълно на европейските и световни стандарти в този род човешки занимания. Знамето на „Сърнена гора” се вее по склоновете на Еверест и отвъд полярния кръг, край отворите на някои от гигантските пропастни пещери по света и по водите на няколко европейски реки.

Дружеството не остава безразлично към екологичните проблеми на околната среда, възпитавайки интерес и прецизност към правилата на протокола, наречен „опазване на Природата” у всички свои членове и симпатизанти. Природозащитното поведение на всички участници в дружествените прояви е въпрос на чест за тях, запазващо докрай хармонията между техните сетива и дивния лес, през който преминават пътеките и. И всичко това с песните и химните, възхваляващи чудесата на дълбоките клисури, на свежия полъх, милващ зефира на огньовите, изпращайки рой искри към вековечното небе.
Днес, сто години по-късно, пътят на Туристическото дружество „Сърнена гора” показва една крепнеща вътрешна сила, една все по-богата и устремена душевност на своите клубни формации, една все по-безкомпромисна смелост на познанието на природните тайни и красоти от своите членове и последователи.

Защото това е един път, който наистина отвежда към бъдещето!

Бъдеще на активен отдих сред Природата, създаващо удовлетворение за хората от Стара Загора, без вреда за земната природа и живота сред нея.

Целенасочената и последователна дейност в сферата на туризма започва едва с назначаването през юли 1957 г. на областен координатор – Димитър Илиев Балабанов. Задачата му е да организира туристическия актив в Стара Загора, Казанлък, Чирпан, Нова Загора, Ямбол и Сливен, а също така да подготви и предстоящите изборни събрания и конференции на местните дружества.

В Стара Загора през ноември 1957 г. се провежда учредителна конференция, която на практика възстановява ТД „Сърнена гора”. За председател и секретар на дружеството на обществени начала са избрани Николай Попов и Елена Добрева. Излъчени са и делегати за конференцията на ОС на БТС, който изпраща от своя страна делегати на Учредителния конгрес на БТС.

През следващата 1958 г. за председател на дружеството е избран Йордан Демирев, а за щатен туристически организатор е назначен Събко Колев. От месец юни до октомври 1960 г. като помощник-организатор е определен Симеон Първанов. През 1961 г. Събко Колев преминава на работа като инструктор в ОС на БТС, а за секретар на дружеството е избран Брайко Енев, който остава на този пост до 1984 г.

След Йордан Демирев като председатели на ТД „Сърнена гора” са избирани още Таню Игнатов, Желязко Георгиев, Димитър Димитров, а след Брайко Енев секретар на дружеството става Иван Тотев.

През този първоначален период след възстановяване на дружеството, усилията са насочени предимно към активизиране и разширяване обхвата на организираните туристи, които в началото на 60-те години на ХХ век наброяват вече няколко десетки хиляди. Правят се първите реални стъпки за създаване на собствена леглова база – през 1961 г. ЦС на БТС първоначално възлага на старозагорското дружество стопанисването на новопостроената голяма хижа „Бузлуджа”, но по-късно с тази задача е натоварено ТД „Орлово гнездо” в Казанлък. Пак по това време започва строителството на туристически дом в парк „Аязмото” – една стара идея на старозагорските туристи, която се реализира благодарение на дългогодишния туристически деятел Иван Касабов, който завещава за целта сума, възлизаща на близо 75% от необходимите средства. През 1964 г. домът, разполагащ с голяма леглова база, ресторант и библиотека, е открит официално с голямо тържество.

През същия период каменовъгленото обединение „Балканбас” от Сливен предлага безвъзмездно на старозагорското туристическо дружество една голяма постройка, западно от ж. п. гара Кръстец, но явно, поради ангажиментите около строителството на туристическия дом в „Аязмото”, този благоприятен шанс е пропуснат.

Организационно и материално укрепнало, през май 1972 г. ТД „Сърнена гора” отбелязва тържествено своя 70-годишен юбилей с постигнати значителни успехи, като за целта издава специален „Възпоменателен лист”. По проект на Георги Чорчопов тогава е изработена първата значка на дружеството, построена е туристическа чешма на северозапад в Сърнена Средна гора, поставена е и специална паметна плоча на Туристическия дом в парк „Аязмото”. Осигурени са значителни средства за обогатяване материалната база на дружеството от бивачни съоръжения и всякакъв вид екипировка. Един след друг се основават клубове по ски – туризъм, коло – туризъм, воден туризъм, на ветераните туристи, на планинските водачи, туристически хор, комисии по маркировката, по защита на природата, по пропаганда и агитация и т. н.

Натрупаният опит и завоюваният авторитет дават възможност в този период на ТД „Сърнена гора” да предприеме още по – смели стъпки за разширяването на материалната си база. Старозагорските туристи започват строителството на голяма триетажна хижа в Сърнена гора, намираща се на 1,5 км северно от с. Ново село. Поради близостта си с разположения наблизо военен полигон обаче, тя е отнета точно след завършването й в полза на тогавашното Министерство на народната отбрана, а дружеството е обезщетено със скромната сума от 43 000 лв.

Пак по същото време, старозагорци предприемат и първите реални стъпки за строителството на още една хижа – този път в района на с. Дълбоки в Сърнена Средна гора – днешната хижа „Морулей”. Първоначалната идея за построяването й принадлежи на ловната дружинка от с. Дълбоки, като по нейна инициатива дори е изготвен проект от арх. Чепилев. По ред организационни и финансови причини обаче, ловците от дружинката се обръщат с молба към ТД „Сърнена гора” да осъществи строителството на хижата. Със съвместни усилия се организират първите трудови излети, чиято цел е прекарването на тръбопровод до мястото на бъдещата база, а така също се провеждат и начални разговори с ЦС на БТС за осигуряване на необходимото целево финансиране. За успешния им край определена заслуга има дълбочанина Илия Денев, който по това време е в близки връзки с тогавашния председател на БТС Райко Дамянов. Сформирана е строителна бригада от кооперативното стопанство в с. Дълбоки и в кратки срокове първоначалният проект на хижата е осъществен, но скромните й битови условия бързо налагат необходимостта от цялостно преустройство. Срещу задължението да се прекара асфалтов път и електропровод до обекта, ТД „Сърнена гора” осигурява допълнителни средства, отпуснати му от ЦС на БТС и през 1978 г. обновената хижа „Морулей” е официално открита от тогавашния председател на ЦС Пеко Таков.

Третият проект от онези години за строителството на хижа в местността „Конарско” на Стара планина за съжаление остава неосъществен.

По силата на извършената през 1987 г. териториално – административна реформа, когато се премахват действащите до тогава окръзи, Окръжният съвет на БТС в Стара Загора е разформирован като организационен и методически център. На негово място е изграден Градски съвет на БТС, чието съществуване е твърде кратко и на практика отговорностите и задачите за развитието и популяризирането на туристическото движение в региона от този момент нататък са поети изцяло от ТД „Сърнена гора” – ново доказателство за жизнеността и значимостта на тази обществена организация. В тези години е изработен и последният, т. нар. „зелен” проект за емблема и значка на дружеството от художника Стоян Бонев.

След 1990 г., когато в страната започнаха да протичат нови обществено – политически процеси, се извършват организационни промени в структурата и работата на БТС. Централният съвет е преобразуван в Съюзен, после в Управителен съвет в състав от 15 човека, като отпада т. нар. „пленарен състав” като муден и лесно манипулиран орган. Вместо него, всяка година започва да се свиква Общо събрание на Съюза с председателите и секретарите на големите дружества в страната, Съюзните конгреси вместо през 5, започват да се свикват през 3 години – все стъпки за повишаване правомощията и отговорностите на отделните туристически дружества в страната, което постепенно ги превръща в действен елемент на реалното гражданско общество в съвременна България.

В сложните условия на този нов преходен период, ТД „Сърнена гора” за пореден път успява да докаже своята зрялост и способност за плодотворна работа. През 1990 г. за председател на дружеството е избран инж. Йовко Йовчев, който допринася до голяма степен за продължаване на нормалната му дейност. Две години по – късно, през 1992 г. се осъществява една дългогодишна лелеяна мечта на старозагорските туристи – дружеството се сдобива със своя собствена сграда, намираща се на бул. „Цар Симеон Велики” №62. Сградата разполага с канцеларии, три помещения за дейностите на клубовете, голяма зала за събрания и прожекции на филми, със самостоятелна библиотека и със складови помещения. Голяма част от нея се отдава под наем, осигурявайки финансови средства за провеждането на многостранната дейност на дружеството.

От 1993 г. председател на дружеството е д-р Алексей Стоев, а инж. Йовко Йовчев е щатен секретар, който поради пенсионирането си, е заменен през юни 2002 г. от Велко Велков. Председателят, дългогодишен спелеолог, е директор на градската астрономическа обсерватория с планетариум „Юрий Гагарин” и член на Управителния съвет на БТС. Друг заслужил туристически деятел от старозагорското дружество – Николай Пашовски пък е дългогодишен член на Контролния съвет на БТС.

Работата на дружеството се ръководи от периодично избираният от Общото събрание Управителен съвет, който се състои от 11 активни туристи, като в неговия състав по право влизат председателят и секретарят. Изградени са и помощни органи за улесняване на оперативната организационна дейност.
Единият се състои от избраните председатели на всички дружествени клубове и се занимава главно с разпределянето на финансовите средства, необходими за осъществяването на планираните от тях задачи за съответната календарна година.

Другото помощно звено на Управителния съвет е създадената икономическа комисия, която се занимава с проблемите от стопански характер и чието становище е решаващо при вземането на съответните решения.

Изградена е и комисия от учители – туристи, която се занимава специално със задачите, свързани с развитието и популяризирането на туризма сред учащата се младеж и децата. За целта, ежегодно се утвърждава специален дружествен план за работа с учениците от различните възрасти, чието изпълнение е от първостепенна важност в приоритетите на ТД „Сърнена гора”.

През май 2002 г. ТД „Сърнена гора” отпразнува своята 100-годишнина. На тържественото общоградско честване, провело се в салона на Драматичния театър, редица негови дългогодишни деятели са отличени с високи награди от Управителния съвет на БТС. Своя вековен юбилей старозагорското туристическо дружество посреща с 632 редовни членове, запазвайки едно от челните места в страната.