Днес най-после намерихме време да се качим до горе

Тръгнахме към 8 без нещо сутринта. Оставихме колата на паркинга на Загорка и тръгнахме по пътя за Казанлък към околовръстното. Там имахме леки проблеми с хващането на пряката пътека под моста. Голямото око от космоса показва ясна просека отдолу, а ние виждаме само леко утъпкана трева

Обиколихме малко назад напред по шосето и си рекохме че само това ще е пътя. Качихме се на шосето от околовръстното в посока към Казанлък. Минахме един мост и две крачки след него видяхме бетонното отклонение в дясно. Между другото цялата пътека я има в OpenStreetMap, която естествено беше заредена като карта в телефона, така че пътя горе долу го държахме правилно. Бетонното пътче мина през канала (много сладък канал) и ни изкара на ЖП линията. Там бяха спрели няколко коли, може би на собствениците на околните ранчота. Тук за първи път мярнахме бяло-зелената маркировка на туристическия маршрут. Очаквах някаква пътека покрай релсите, но каква джунгла беше там... Цепихме по релсите като през цялото време се ослушвахме за влакове. След няколко минути намерихме другата важна точка - изоставения кантон. В първия момент се чудех това какъв кантон е било и кой го е изтрил така от картата... Бяха останали само няколко стени и колони от цялата конструкция. Всичко здраво потопено в ДЖУНГЛА. Указанието беше че пътечката едвам се вижда - ако нямах трака зареден в GPS-a, никога нямаше да ми мине през акъла че там въобще има пътека. Мястото е много обрасло с коприва, тръни и други екстри. След всяка подобна пътека си казвам че повече никъде няма да тръгвам с къси гащи, ама де някога да се слушах... Пътеката зави на ляво и нагоре, като на места беше доста стръмна с напречен наклон. Напредвахме много бавно, защото ако паднеш в дясно оставаш в трънака и никой не може да те извади. Слава богу това не продължи повече от 20-30 метра - влязохме в гората. Там не беше толкова обрасло, но аз съм висок човек и ходех доста приведен на места. От тук пътеката захвана константен наклон и посока. След няколко минути излязохме от гората на чисто пространство и пътеката се разшири. Минахме под електропроводите и продължихме нагоре. Спирахме за почивки през 5 минути и всеки път го мислихме как ще го слизаме тоя път

Ако някой си мисли че качването - трудно, а слизането лесно... Какви гледки се откриваха по време на почивката... Целия град се виждаше като на тепсия. Всяка следваща почивка все повече се откриваше. След малко стигнахме до разклон. От дясно идваше някакъв друг път, на който имаше спряла кола (тия пък как са се качили?). Точно на разклона имаше интересна каменна пирамида със синя точка отгоре. Това някой знае ли какво е? Трака продължаваше на дясно, а и от известно време вече следвахме бяло-зелената маркировка. Тук може би е време да кажа че понякога ми се струваше че виждам бяло-черна маркировка. Това друга пътека ли е или някаква стара бяло-зелена? Пътеката от тук нататък вече беше лесна. Височината - около 500 м и наклон почти не се усещаше. Разходка в парка. В ляво се виждаха съседните върхове отвъд дерето с шосейния път. Много зелено, много алпийско, направо като реклама на шоколади Милка

Следях трака в GPS-a как минава в ляво на върха и продължава... към Ягода

Смених картата от OSM на снимка от космическото око и видях къде трябва да има отбивка с пътеката за върха. Върнахме се малко назад. Естествено пътека нямаше - имаше някаква обрасла просека. Както и да е след пет минути по нея тя се разшири и пътеката си беше там. Тук ми направи впечатление че отново се върна бяло-черната маркировка, която беше и много нагъсто. Вече не бяхме на маршрута за Ягода. По тази пътека след 100 метра стигнахме върха. По GPS бяхме там, по кракомер бяхме там (на всякъде наоколо пътеката се спускаше), но никаква маркировка че сме на връх. И никакво кале. Само някакви пластмасови боклуци. Пътеката продължаваше надолу и ние се отказахме от нея. Гонихме график и трябваше да слизаме. Тръгнахме обратно. Наслаждавахме се на гледките докато слизахме надолу. Естествено слизането по стръмното ни взе здравето, точно както си и мислехме. Като стигнахме участъка след гората - до кантона, вече тази джунгла не ни се струваше така страшна. Изпълзяхме до релсите, от там - на околовръсното и паркинга на Загорка.
Разходката си беше много добра (с изключение на прекосяването на тропическите джунгли). Другия път трябва да взмем нещо за хапване и пийване, че днес това беше много на бързо и бяхме само с една вода. Малко съм разочарован че не видяхме кале, ама не съм очаквал много че ще има нещо запазено в днешно време...
Трак на разходката:
http://www.everytrail.com/view_trip.php?trip_id=709792 Снимки ще кача там, но след някой друг ден.