Begin typing your search above and press return to search. Press Esc to cancel.

Пешеходен туризъм


  1. Клуба за пешеходен туризъм е организационно звено на Туристическо дружество ” Сърнена гора” – гр. Стара Загора, което има задачата да подпомага и задоволява потребностите на Старозагорци от общуване с природата и планината, като на доброволни начала обединява в своите редове съмишленици туристи, действащи за популяризирането и развитието на пешеходния туризъм.

    Ръководство на клуба:

           Енчо Станев                           
    Енчо Станев – Председател            Даниел Йорданов          Паолина Пидакиева
                  
    Надежда Меразчиева           Славчо Бакърджиев

     

     Роженски поляни – Пампорово (.kmz) ;   Снежанка – Смолянски езера  (.kmz)  ;   Каньона на водопадите (Смолян) (.kmz)  

    София – Боянска църква – х. Планинец (.kmz)    ;   х. Планинец – Черни връх(.kmz)  ;   Черни връх – х . Алеко (.kmz)

    Столетов – Бузлуджа (.kmz)    ;    Бузлуджа – Бъзовец (.kmz) 

    гара Кръстец – спирка Бъзовец (.kmz)   ;     спирка Бъзовец – вр. Бъзовец (.kmz)

    Беклемето – х. Козя стена (.kmz)   ;     х. Козя стена – Чифлик (.kmz)

    Паниците – х. Рай (.kmz)

    х. Соколна (.kmz)

    с. Яврово – х. Чернатица (.kmz)   ;   х. Чернатица – с. Цар Калоян (.kmz)

    Боровец – х. Мусала (.kmz)  ;   Ястребец – вр. Мусала (.kmz)

    Банско – х. Вихрен (.kmz)

    с. Башево – Крепост „Кривус“ (.kmz)

    вр. Столетов – с. Шипка  (вар.1 ) (.kmz)  ;   (вар.2) (.kmz)

    Нощен поход „Верея“ :  Предела – вр. Столетов (.kmz)

    с. Горно Изворово – вр. Саръяр – с. Енина _ (вар.1) (.kmz)  ;  (вар.2)_(.kmz)

    с. Скобелево – х. Мазалат (вар.1)_(.kmz)(вар.2)_(.kmz)    ;  х. Мазалат – Узана (.kmz)

    Стара Загора – Старозагорски минерални бани (вар.1) (.kmz)(вар. 2) (.kmz)

    Аязмо – Българско кале – Табашка река –  Стара Загора (.kmz)   ;     с. Ягода – вр. Бетера – Стара Загора (.kmz)

    Ст. Загора – с. Дъбрава – Ст. Загора (.kmz) ;

    с. Колена – х. Морулей (.gpx)   ;  с. Дълбоки – х. Морулей (.gpx)

    Еко пътека : Преображенски манастир – Велико Търново_(.kmz)

    София – вр. Кораб, Македония (.gpx)

    Битоля – вр. Пелистер (.kmz)   ;    вр. Пелистер, Македония (.gpx) ; (.kmz)

         

    Галерия

     Пешеходен туризъм

    Този вид туризъм е основната и най–масова дейност на ТД „Сърнена гора”, привлякла през изтеклите години най–много последователи в редиците на организираните старозагорски туристи.

    Първоначално, след възстановяването на дружеството през 1957 г., туристите са обединени в дружествена комисия с председател Здравко Маждраков. По–късно този дружествен помощен орган е наречен Клуб по пешеходен туризъм и наред със своите собствени ежегодни календарни прояви, започва да взема дейно участие в националните походи „Козлодуй – Околчица”, „По стъпките на априлци”, „Антонивановци”, „По пътя на четата на Бачо Киро и поп Харитон”, „По пътя на хвърковатата чета на Бенковски” и много други. Като илюстрация за популярността на тези походи в онези години, може да се спомене само, че тогавашният председател Здравко Маждраков има осъществени 40 участия в похода „Козлодуй – Околчица” след третото му провеждане през 1953 г.

    В края на 70-те години на ХХ век по указание на ЦС на БТС към дружеството се учредяват Клуб на планинските водачи и инструкторски колегиум, но този опит по изкуствен начин да се отделят опитните кадри от редовите туристи няма дълъг живот и бързо отмира по естествен път.

    Самата работа на клуба по пешеходен туризъм протича в три основни направления.

    Първото от тях, което е приоритетно в многопосочната дейност на дружеството, е целогодишното провеждане на походи и излети сред природните забележителности в цялата страна. До 1990 г., докогато организираният туристически живот е все още силно централизиран, в предприятията, учрежденията, училищата и кварталите на града са изградени, съществуват и работят активно туристически секции и съвети по туризъм. От тях 56 са удостоени от ЦС на БТС със званието „Образцови”.

    Второто направление на клуба по пешеходен туризъм е непрекъснатата подготовка на опитни туристически кадри. Ежегодно се провежда безплатен курс за „туристически организатори” с най–дейните ученици – туристи от средния курс на обучение с цел те да водят своите съученици през почивните дни сред природата и по–късно да се влеят като активни членове на клуба по пешеходен туризъм. Периодически се провеждат и безплатни курсове за „инструктори по туризъм” за най–запалените планинари.

    Третото направление на дейност, следвано активно до 1990 г., е повишаването квалификацията на най–активните и опитни туристи чрез системата на Единната републиканска спортна класификация (ЕРСК). За целта, календарните планове на градските секции и съвети по туризъм, са съставяни по начин, който да осигурява изискванията за ІІІ-ти разряд по туризъм. Дружественият календарен план осигурява от своя страна възможностите за покриването на ІІІ-ти и ІІ-ри разряд, а този на ОС на БТС – тези за І-ви разряд и значителна част от условията за кандидат – майстор и майстор на спорта. Успехите на клуба в това отношение са големи. През 1972 г. Здравко Маждраков е удостоен от ЦС на БТС със званието „майстор на спорта по туризъм”, а десет години по – късно, по време на VІІ-я конгрес – събор на БТС в Сливен, той получава и званието „заслужил майстор на спорта”. Пръв след него, през 1973 г. Георги Чорчопов покрива изискванията за „майстор на спорта”, а през 1979 г. Атанас Дачев покрива тези за „кандидат – майстор на спорта”. Същото звание придобиват още Злати Колаксъзов (1981 г.), Димо Георгиев (1983 г.), Христо Керанов (1985 г.). Старозагорският отдел „Учебно – спортен и методичен” оказва действена помощ на Дафина Гъдева и на Иван Иванов от Казанлък да станат съответно к. м. с. и м. с. (1985 г.), а така също и на Крум Никифоров и Иван Колчев от Химкомбината в Стара Загора да покрият съответно изискванията за м.с. (1979 г.) и к.м.с. (1981 г.).

    Дейността на клуба по пешеходен туризъм се планира в годишни календарни планове, в които има вече утвърдени походи, а така също, съобразно характерните за различните години чествания и бележити годишнини, се планират и нови мероприятия. През януари старозагорските туристи правят своето традиционно изкачване до вр. Саръяр. В памет на обесването на Васил Левски, се посещава родния му град Карлово и се отива до хижа „Хубавец”. По случай 3 март, членовете на клуба по пешеходен туризъм вземат участие в националните тържества на Шипка, след което се правят походи на запад или на изток по старопланинското било. Традиционни са също така масовото изкачване на вр. Мусала и посрещането на пролетта на хижа. Великден се посреща обикновено в Мъглижкия манастир, а през май се провежда съборът на Алековия кът в старозагорското Аязмо, за който се подготвя специална програма. През автуст и септември са традиционните многодневни походи в Пирин, Рила и Родопите, а понякога се провеждат и изкачвания на планините Славянка, Беласица и връх Миджур в западна Стара планина. През септември е и похода от Сопот през хижите „Добрила” и „Васил Левски” до Карлово или Калофер. По повод празника на Стара Загора – 5 октомври – се провежда дружествен туристически събор на хижа „Морулей” с различни забавни игри, викторини, походи и състезания по ориентиране. В края на ноември, си дават среща планинските водачи, по време на която се изготвя календарния план за проявите на клуба за пешеходен туризъм за следващата календарна година .

    В днешно време, въпреки своите почти 600 члена, сериозен проблем пред клуба е възрастовата граница на организираните туристи. В клубните прояви участват предимно старите, изпитани поклонници на природата, но с активната и целенасочена работа, започва да се забелязва промяна – все повече млади хора се включват в отделни прояви, което е гаранция, че пешеходният туризъм има бъдеще за по-нататъшното си развитие. За това свидетелстват и няколкото прояви на клуба, проведени зад граница през последните години – изкачването на връх Митикас в Олимп (Гърция), връх Ерджияс, Турция, посещението на манастирите „Метеора”, на остров Тасос, на манастирите в Атон, на Охридското езеро и на алпийския център в Македония.