Begin typing your search above and press return to search. Press Esc to cancel.

Спелео клуб „Саламандър“


гр. Стара Загора 6003, бул. Цар Симеон Велики 62
http://www.sk-salamandar.org/
club@sk-salamandar.org
Димитър Нейчев - председател на клуб Саламандър

Димитър Нейчев председател
e-mail: dneichev@abv.bg
тел: 0887 536341

​Зората на спелеологията в Стара Загора е в далечната 1960 г. Тогава, вече от няколко години, Българския туристически съюз е получил възможност за самостоятелно съществуване. Заедно с възстановяването на отделните туристически дружества по места, започва учредяването и структурирането на отделните клубни формации. Така се създават клубове по алпинизъм, пещерно дело, ориентиране, воден туризъм и др. Колелото на историята се върти и в Стара Загора. Туриситческо дружество „Сърнена гора” организира своята дейност първоначално в областта на пешеходния туризъм, а после се заема и с хората проявяващи интерес към останалите планински спортове. Туристическите редици се увеличават, а в нечии глави зрее идеята за осъществяване на нещо по-различно от поход в планината. Или алпийско изкачване на връх, или спускане в шеметна пещерна бездна, а защо не и двете екстремни прояви заедно? Така първата спелеоложка клубна формация може да се начрече алпийско-пещерен клуб.

Сред основателите на пещерния клуб при Туристическо дружество „Сърнена гора „ са Дамян Кънчев, Георги Данаджиков, /който е и първият председател на клуба/, Недялка и Виолета Кирови, Георги Чорчопов, Грозьо Грозев, Елена Добрева и др. Първите членове на клуба, завършили официално клуба „Пещерняк” към тогавашната Републиканска комисия по пещерно дело са Грозьо Грозев и Дамян Кънчев. Първоначално в пещерния клуб мирно съжителстват пещерняци и алпинисти. Зареждат се и първите експедиции, в които всички се потапят в особения чар на изследователската дейност. Проникване и картиране, хидрология и климат, пукнатини и разломи, биология и археология, морфология на повърхностния и подземен карст, както и всичко останало, което изпълва походните дневници. Първите спускания са в пропастните пещери на Старозагорски окръг, последвани от първите карти, геоложки и хидроложки характеристики на карстовите райони в Средна гора и Стара планина. Специализирани лекции пред клубните членове чете Иван Симеонов, учител по география в Търговската гимназия. Високата оценка която дава ръководството на Републиканската комисия по пещерно дело на клуба в Стара Загора го нарежда твърде бързо сред първите в страната – клубовете в Чепеларе, Русе и софийските туристически дружества „Черни връх”, „Иван Вазов” и др.

В първите години дейността на клуба е ограничена по липса на сведения за пещери в близките до Стара Загора карстови райони. През 1963 г. обаче, проведената от старозагорци спелеоложка експедиция в долината на р. Тъжа, в масива Триглав, позволява да се съберат сведения за наличието на пещери там. През следващата година , втора спелеоложка експедиция, вече в разширен състав, проучва долината на р.Соколна и открива и картира една няколкоетажна пещера наречена „Еделвйс”. Георги Чорчопов изчертава първата карта на пещерата и прави описание на геоморфоложките и характеристики, водите и параметрите на микроклимата на атмосферата и. След това са проучени: една малка пещера до Синанишката мандра /без да се картира/, пещерата „Мечата дупка” /с карта/ и пещерата „Евкая” до р.Габровница, за която в експедиционните дневници е отбелязано, че са видени артефакти, свързани вероятно със следи от живота на хората в праисторическата епоха. През 1965 г. Митко Иванов, Мария Василева, Дамян Кънчев и Георги Чорчопов картират пещерата „Топлата дупка” която се намира югозападно от с. Борущица и правят карта на още една пропастна пещера, северозападно от селото.

За съжаление, тази първа клубна формация, събрала алпинисти и пещерняци не просъществува дълго. Така е, защото членовете и са раздвоени в стремежите си да бъдат едновременно и пещерняци, и алпинисти, и ориентировачи, и водни туристи, пък и всичко останало което възниква и прави първи стъпки в дружеството. Жалко – времето на „енциклопедистите” в световната спелеология отдавна е отминало. Усложняването на методите и средствата за изследвания в пещерите постепенно налага сериозен избор пред членовете на клуба – или спелеология или нещо от останалите дисциплини. Изборът на повечето от тях най-вероятно е направен в полза на алпинизма и другите туристически спортове, защото спелеологията в Стара Загора потъва във водите на Лета за повече от две десетилетия. След 1966 г. за историята остава само клубът по алпинизъм.

Едва през 1980 г. в Туристическото дружество спонтанно възниква една десетчленна прониквачна група от пещерняци, основатели и ръководители на която са Алексей Стоев и Пенка Мъглова, / Три години по-рано, през 1976 г. А. Стоев, вече пещерняк с почти пет годишен стаж в пещерен клуб „Академик” – Пловдив прави опит да предизвика интерес към спелеологията на тогавашното ръководство на ТД „Сърнена гора” и след неуспеха на това начинание, през 1978 г. става алпинист/. Близо пет години хората от групата сами осигуряват екипировката и съораженията за проникване под земята. Всички участници членуват в ТД „Сърнена гора” / клубовете по алпинизъм и туризъм/, но се обучават и тренират системно в курсовете на пещерен клуб „Академик”- Пловдив. Техният качествен и количестен състав нараства дотолкова, че позволява през 1984 г. да се организира и създаде първият самостоятелен клуб по пещерно дело към ТД „Сърнена гора”. На учредително събрание през м. април 1985 г. присъстват повече от 400 почитатели на подземните красоти и приключения, гости от близки и далечни на Стара Загора градове, цялото ръководство на Българската федерация по пещерно дело, заедно с нейния председател д-р Петър Берон.

За първи председател на клуба е избран Алексей Стоев, който е и първият инструктор по спелеология /завършил курса за инструктори през 1978г./. Дейни членове на клуба стават Петър и Ирина Космеви, Емил Караиванов, Димитър Минков, Мирослав Карабалиев, Иван Панев, Йордан Шишманов, Драгомир Каменаров. Организират се и се провеждат многобройни пещерни експедиции. За привличане на нови последователи и разширяване на дейността на клуба започва ежегодно организиране на курсове за млади спелеолози, провеждат се различни прояви с учебен, спортен и научен характер не само в Старозагорски окръг, но и в различни райони на Стара планина и Родопите, Пирин и Странджа. Главното в работата по пещерите става изследването на подземния микроклимат, хидроложките режими, документирането на огромното подземно богатство от на скална пещерна живопис в пещерите край с. Байлово, Софийско и п. Магура край с. Рибиша, Белоградчишко. Публикуват се и първите научни доклади и статии, старозагорци участват и в първите си европейски и световни научни форуми по спелеология.

Създадена е дългосрочна програма за изучаване на карста и пещерите в Старозагорска област, набелязан е план за участие в репубикански и регионални експедиции.Част от членовете на клуба започват да „хвърлят по едно око” и навън зад граница. Това скоро прераства в реално участие в състава на международни експедиции в Русия /1986г./, /Украйна/1991г., / Албания /1994г./. И къде ли още не?

Материалната база се модернизира, а всички тънкости на способа техника на „единичното въже” за проникване в пропастни пещери се усвояват до съвършенство. Пещерняците от Стара Загора започват да печелят първи места в национални прегледи на спортно-техничесите умения на пещерните клубове. Представителни отбори на пещерния клуб в Ст.Загора печелят призови места в конкурсите за „Най- точна карта”, „За спелеоложко откритие на годината” и др. Подземните изследователи събират огромна база данни през годините. Основно данните са за карста, физиката на подземните явления и процеси, пещерните рисунки и релефи с астрономически и числов характер, преживяванията на спелеолога /прониквач и изследовател/. Повече от 120 научни статии в областта на микроклиматологията, моделирането на физически процеси в спелеосреда, археоастрономията и методика на обучението на пещерняци за любителски изследвания в карстови области, представят резултатите от изследванията и се публикуват регулярно в национални и международни научно-методични списания и сборници.

Натрупаният през годините опит прави реална възможността старозагорсите пещерняци да обърнат погледите си и към пещерите в чужбина, осъществявайки няколко поредни самостоятелни експедиции. През 1988 г. в района на гр.Липтовски Миклуш , Словакия, самодстоятелна експедиция под ръководството на Алескей Стоев извършва редица прониквания в пропастни пещерни системи и попътни микроклиматични наблюдения на пещерите в региона. През 1990 г., втора самостоятелна експедиция под ръководството на Кольо Колев прави прониквания в пещерите на Урал, разположени в района на гр. Челябинск, а през 1996 г. трета експедиция под ръководството на Алексей Стоев прави изследвания в карстов район на Албанските Алпи, северно от гр. Шкодра, Албания /в партньорство със спелеолозите от спелеоклуба в Мездра/.

През 1992 год. се слага началото на Спортно-техническо състезание за изкачване на високата сграда на Общинката администрация в Ст.Загора /бившият Синдикален дом с височина приблизително 45 м./ чрез техниката на „единичното въже”. Днес това състезание се прави ежегодно през м. май и участниците в него се състезават за купата на Областния управител на Област Стара Загора. Представители на сарозагорските спелеолози участват активно и в провежданите в страната прегледи и състезания на техническите и спортни умения на клубните членове: „Германка” гр. Бургас, „Бачо Киро”, гр. Дряново, „Карлуковски карст”, с. Карлуково и др. Успешно е участието и в екстремни по скорост изкачвания на хотелите „България” в гр. Бургас и „Родина” в гр. София.
През последното десетилетие на ХХ век спелеоклуба преминава през няколко кадрови сътресения след оттеглянето на А.Стоев от председателското място. Младите „понасят кръста” на своята отговорност, а за председатели в периода 1993-1996 последователно са избирани Кольо Колев, Жеко Иванов, Жорж Влайков, следвани от Димитър Нейчев /1996-1997 г./ и Светломир Кючуков /1998г./. И докъто се разбере от всички, че освен приятно прекарване в пещерите, по време на експедиция трябва да се свърши определено количество работа, поредният клубен състав и ръководство отиват в историята. При това, заедно с някой друг карабинер, самохват или карбидка, останали „случайно” за спомени в раниците на бившите вече пещерняци. В същото това време се постигат и най-големите успехи на научния екип на клуба, осъществил докрай мащабното изследване на проблема за климатичното райониране на пещерите в България, проучването и документирането на най-големите находища на пещерна монохромна живопис в п. Магура и пещерите край с. Байлово. Написани са десетки страници първокласни научни работи. Част от екипа взема участие в световните спелеоложки конгреси в Будапеща, Унгария /1989г. – А.Стоев, П.Мъглова, Вл.Пашовски/ и Ла Шот Фон, Швейцария /1997г. – П.Мъглова, А.Стоев/ а така също и в Европейските конференции по спелеология в София /1980г. – А.Стоев/ и Брюксел Белгия /1992г. – А.Стоев, П.Мъглова/. Усвоява се технологията на комплексните научни експедициии и се обогатява научната и техническа екипировка, отговаряща на изискванията за сериозна наука. Запечатват се на видеолента чудесата и законите, управляващи подземния свят, а видеофилмите участват на кинофестивали у нас и зад граница.

През есента на 1998 г. за председател на клуба е избран Ганчо Иванов, който подкрепян от Управителния съвет на ТД „Сърнена гора” и Българската федерация по спелеология успява да обнови кадровия състав на клуба, стабилизира учебния процес в курсовете за млади пещерняци, и създава условия за развитие на инструкторския състав на клуба. През 1999 г. на свое общо събрание пещерняците избират „Саламандър” да бъде официалното име на клуба, юридически регистрирано през 2000 г. През периода 1998-2003 г. бе извършено комплексно изследване на пещерите в карстовия район на Твърдишкия дял на Стара планина, заедно с организирането на две Национални пещерни експедиции в района през 2000 и 2001 г. Също така, през този период бе извършено комплексно изследване на пещерното светилище „Тангардък Кая”, община Кърджали, съвместно с пещерняците от гр. Кърджали и специалистите от Астрономическа обсерватория Ст.Загора и Института по тракология при БАН.
От 2002 г. председател на клуба е Деян Колев. Особено дейни членове на клуба са спелеолозите Димитър Нейчев, Михаил Колев, Слави Колев, Димитър Анев и др. Дейността им е ориентирана към подържането на едно постоянно активно ядро от отлично подготвени инструктори и пещерняци-прониквачи, от които при нужда да се образуват прониквачни групи с числиност от 6 до 10 човека за изследване на различни карстови райони и пещерни обекти в България.​