Те пришпорват вятъра крилати
и откриват точки непознати.
Те със бусола и карта в ръка,
бродят по високите била.

Председател Матей Йорданов
0889881015

Като спортна дисциплина ориентирането се е зародило се в Скандинавския полуостров в края на ХІХ век. Разхождайки се със ските си из снежната пустош на Норвегия и разглеждайки все нови и нови райони, норвежките туристи ползвали за тази цел топографски карти.

Така възникнала идеята да направят състезание с картите, преминавайки през определени пунктове. Тази идея била забравена, но други скандинавци – шведите, я приложили при летни условия. През 1919 година били поканени 202 бегачи, разяснили им картата и…

Скоро това обхванало и континентална Европа, достигнало и другите континенти.

В България през 1954 година на хижа „Алеко” на инструкторски курс били сформирани няколко патрула и проведено първото състезание. Следващата година – републиканско първенство, и така тръгва този спорт и в нашенско.

България става една от учредителите на Международната федерация по ориентиране. Провеждат се и първите европейски и световни първенства.

В Стара Загора група ентусиасти от туристическите среди подхващат идеята. Те са: Здравко Мъждраков, Николай Пашовски, Димитър Буюклиев, Ангел Ангелов, Стоян Панев, Дончо Бъчваров, Милка Максимова, Благовеста Тончева и др. Вземат участие и в републикански първенства.

На състезания в Сливенския Балкан – Карандила, Дончо Бъчваров завоюва първото място и бе поканен в националния отбор, като участва на състезания в Германия.

През 1959 година на Шипка се проведе І-во Републиканско първенство за пионери и средношколци. Старозагорците в патрул Матей Йорданов, Иван Стоянов, Мария Буюклиева и Маргарита Станева станаха първите старозагорски шампиони в този спорт. През 1960 година в Панагюрските колони същият патрул отново бе шампион, а юношите Стефан Симеонов, Наньо Михайлов и Димитър Талев също грабнаха титлата. Треньор беше Д. Буюклиев. Така градът ни се утвърди като водещ център на ориентирането в България. В следващите години неизменно бяхме в десетката – ІV м., V м., но докато не стана смяна на поколенията – дойдоха пак с Д. Буюклиев, треньор – Иван Михов, Тодор Тонев, Стоянка Гроздева, Марийка Георгиева, Светла Баева, Григор и Динко Грозеви, и отново се изкачихме на върха. Иван Михов – два пъти шампион, отборни шампиони, носители на купа „Черно море”. В страната се провеждаха вече много състезания – открити купи, и от тях купите и медалите „заваляха”.

След това треньор стана Д. Бъчваров и отново купи и медали. Той бе сменен от М.Йорданов, вече завършил ВИФ, специалист. Тогава дойде времето на Ранчо Христов, Донка Минчева, Янушка Ралева, Димитър Янков, Деян Пенев, Деян Тодоров, Николай Славов. Ранчо и Донка станаха шампиони. Клубът завоюва два пъти купа „Пловдивски мострен панаир” – престижно за времето си отличие. През 1973 година при отлична организация се проведе и първата купа „Средна гора” станала после традиционна.

През 1980 година на Старозагорските бани се проведе републиканското първенство по нощно ориентиране и І -та в Европа нощна щафета по ориентиране.

И отново много купи, флагчета и медали.

През 90 – те години клубът отново се разрастна и засили. Деница Иванова и Владимир Колев станаха шампиони при най-малките. Медали завоюваха Николай Колев – бронзов за мъже на Републикански нощен шампионат. Деница Цонева, Орлина Балтова, Марин Йорданов станаха шампиони по нощно ориентиране през 1998 г. за юноши във Велинград.

Отборът завоюва и два пъти купа „Ехо”, много състезатели завоюваха и к.„България”. Деница Цонева и Владимир Колев бяха в националния отбор и участваха в световни първенства, съответно в Белгия и Румъния.
По-малките купи нямаха брой.

Веселин Илиев стана републикански шампион по нощно ориентиране за мъже елит.

Ветераните също не отстъпват на младите и печелят купи и медали. Лина Йорданова – също шампионка по нощно ориентиране, Стоянка Тодорова, Георги Далаков, Михаил Черногоров, Георги Воденичаров, Анета Тошева.
И така с любимия спорт кръстосвахме България – и от „Попови ливади” на Пирин до Аладжа манастир – Варна. От „Бабини Видини кули” – Видин, и Белоградчишките скали до Странджа – Приморско, Родопите, Рила, Балкана и любимата ни Средна гора. Къде ли не е стъпвал кракът на ориентировача?

Пуква пролет, птиците запяват и цветя цъфтят, ние стягаме бутонките за новия сезон.
Хей младежо, хайде с нас в „зеления стадион”!
Няма да съжаляваш! Романтиката живее с нас!